ЖЍЛЧИЦА ж. Умал. от жилка. Приятно беше да се гледа това живо лице с тънки черти, с изпъкнала синя жилчица на високото чело – лице на потомствен интелигент. Ем. Манов, ДСР, 272. Петка усещаше гъсениците как хрупват от крехката плът на листата, прегризват жилчиците – кръвоносните им съдове, – за да умрат и да не дадат дръвчетата цвят. Ст. Даскалов, СЛ, 153. Той тръгна към дървото и клекна. Масив – розови жилчици лъкатушеха, бели тебеширени кръгове се виеха в дълга, сложна спирала. Разбира се, евкалиптос! Б. Йосифова, БЧМ, 210. – Добро е виното, нали? – попита с разбиране Левски. – Има една тънка жилчица... Ст. Дичев, ЗС II, 576.