ЖЍЛЯ, -иш, мин. св. -их, несв., прех. 1. Бода с жило. По ръцете и по шията му имаше пчели, но те не го жилеха. Й. Йовков, ВАХ, 175. Комари се виеха на рояци из въздуха и жилеха, където сварят. П. Здравков, НД, 5. ● Обр. Как мислиш, / ше ли победиш, / навъсен, мръсен, зъл живот? / .. / Но ти изчерпваш свойте сили, / слабееш ти, / отпадаш ти. / Затуй така жестоко жилиш, / в предсмъртен ужас, / може би. Н. Вапцаров, Избр. ст, 1946, 31.
2. За коприва – при допир до кожата на човек причинявам болезнено усещане (парене, сърбеж), съпроводено със зачервяване. – Утре е Гергьовден. В зори ще доде баба да ни жили с коприва за здраве. П. Тодоров, Събр. пр II, 123.
3. Прен. Силно уязвявам, разобличавам или подигравам някого с думи, изрази и под.; бода, жегвам. Всички знаеха от приказките на възрастните, че именитият български сатирик [Ст. Михайловски] жестоко жилеше властниците, особено коронованите. К. Константинов, ППГ, 35-36. жиля се страд.