ЖИТИÈ, мн. жития̀ и житиèта, ср. 1. Църк. Литер. Животоописание на лице, канонизирано от християнската черква. Да се рови в летописите, в старите писания и хрисовули беше едно от любимите му занимания след четенето на житията. М. Смилова, ДСВ, 280. Обиква [Н. Райнов] българските песни и приказки, апокрифните книги, житиетата на светците, източната книжнина. Н. Лилиев, Съч. III, 59. Почти сичките житиета и сичките легенди са съгласни между себе си, че Кирил и Методий са биле родом из Солун. КМБП, 24. // Разш. Разг. Животоописание. След първите сто грама коняк гласът ми доби сила и аз разказах краткия урок на житието си. Д. Цончев, ЧС, 11.
2. Книж. Живот. В простичката думица: бащиния, татковина, отечество, родина се побира всичко, което ни е най-скъпо: родителите, домът, езикът, природата, животът. В нея е житието и битието на народа през вековете: изпитанията, падналите за правда и свобода. Ст. Станчев, ПЯС, 6. От млада още връст той усещал необоримо влечение към монашеско житие и когато получил благословението на родителите си за това, на 1833 отишел в Света гора и там в Хилендарския манастир дал обещание Богу и са подстригал. Лет., 1876, 35. Идва краят на моето окаяно житие. Остава да напиша какво извърших, преди да избягам от агарянския плен. Ем. Станев, А, 224. Да плача искам жално, / не над безмълвни гробища, / а над житие страдално. П. Р. Славейков, Ч, 1871, бр. 3, 135.
◊ Житие-битие. Книж. 1. Биография, преживелица на някого. За да му покажа колко неприятни са неговите въпроси, хрумна ми дяволската мисъл и аз да го поразпитам за неговото житие-битие. М. Марчевски, ТС, 15. 2. Начин на живот. Телякът почти няма грижи: неговото житие-битие е просто и скромно. Й. Радичков, СР, 230.