ЖЍТНЯК, мн. -ци, след числ. -ка, м. Диал. Пирей1. Тимотейката и житнякът са житни треви. Техните корени са тънки и силно се разклоняват. Те се разрастват главно в орния почвен пласт. Бтн. V и VI кл (превод), 149.


Източник: Речник на българския език (онлайн)