ЖЛЕБИНА̀1 ж. Диал. Жлеб1; длаб, улей.

– От Л. Андрейчин и др., Български тълковен речник, 1973.

ЖЛЕБИНА̀2 обикн. мн., ж. Диал. Венец на зъбите. Жабурка се, оти жлебини го болят. СбНУ ХLII, 258.

– Друга форма: жлъбѝнà.


Източник: Речник на българския език (онлайн)