ЖЛЪ̀ТВАМ, -аш, несв.; жлъ̀тна, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд. жлъ̀тнат, св., непрех. Жлътвам се. Огнени вихрушки метяха прашните пътища. Вятърът разнасяше жар като от разпалена пещ. Жлътнаха житата, преди да им е дошло времето. Ив. Венков, ХКН, 107. На един от завоите жлътна униформата на старшина от КАТ. Д. Жотев, СбХС, 147. Подухваше тих ветрец и някъде се отголваше и жлътваше необрана дюла, натежала на жилава клонка. Т. Харманджиев, КВ, 175. Топлият вятър вдигна бялата покривка на земята и по изпръхналите припеци се засмяха първи кокичетата, след тях в надпревара жлътнаха минзухарите. Б. Обретенов, С, 97.
ЖЛЪ̀ТВАМ СЕ несв.; жлъ̀тна се св., непрех.1. Изпъквам, откроявам се с жълтия си цвят. Зазеленяха се ливадите и поляните, край бреговете на реката се жлътнаха глухарчетата, по слоговете се разцъфтяха теменужки, петльови гащи. Кр. Григоров, ТГ, 55. Слънцето потъваше зад отсрещния хълм. Наоколо нивите се жлътнаха със сух блясък. Ем. Станев, ИК I и II, 176.
2. Ставам жълт, добивам жълт цвят; пожълтявам. Дюлите имаха дебел зелен мъх – трябваха още дни, за да се жлътнат. К. Константинов, СЧЗ, 147. Жлътнаха се пъпешите. А. Каралийчев, СР, 56.
3. За човек – придобивам жълтеникав оттенък на кожата поради болест, страдание, умора и под. През пролетта Пенко и Норето се поболяха от малария, която ги изтощи съвсем, и те се жлътнаха като восъчни свещи. П. Здравков, НД, 111. // За лице, кожа – придобивам жълтеникав оттенък поради болест, страдание, умора и под. Само едни очи останаха у тоя човек. И един нос. А пък кожата му се жлътна като на домакините. Чудя се как не откачи. Д. Цончев, Пр [еа].