ЖЛЪЧЕГÒНЕН, -нна, -нно, мн. -нни, прил. Мед. Който е свързан с изтласкване на жлъчния секрет от черния дроб и жлъчния мехур в червата; жлъчкогонен. Семената на черния и кафявия синап имат жлъчегонно действие. Н. Пери, БП, 55.
