ЖОНГЛЍРАМ, -аш, несв. и св., непрех. 1. Обикн. за цирков артист – изкусно и много ловко подхвърлям и ловя няколко предмета едновременно. Той стана истински герой тази вечер. Като си спомни за цирка, започна да показва фокуси. Жонглираше с празни бутилки. Сп, 1942, бр. 2043, 4. На арената артистката жонглираше изкусно с горящи факли. // Много ловко подхвърлям с крак или глава нещо продължително време, като не го оставям да падне на земята. 3 играчи с лице към вратата бягат на място. Зад тях жонглира с топката друг играч. В определен момент той прехвърля топката над тях, което е сигнал тримата да стартират максимално бързо след нея. М. Бъчваров, Ф, 144.
2. Прен. Много изкусно и ловко използвам нещо, обикн. думи, фрази, факти и под., за да прикрия истинските си намерения, мисли, и под., ловко извъртам. И тук учител на немската модернистична и есеистична критика беше пак Ницше, чиито писания следваха капризните извивки на една болна мисъл, която иска да блести и искри с остриетата си, да жонглира със словото. М. Николов, КМЗР, 136. Те жонглират с научните понятия и методи, изпразвайки ги от истинското им научно съдържание. К. Григоров, ИИУ, 495. Ораторът умело и ловко жонглирал с фактите.
– От фр. jongler.