ЖРÈБЯ, -иш, мин. св. -их, несв., прех. 1. Грижа се за кобила през време на жребенето.
2. Диал. За кобила – жребя се. С коне са пълни обори, / съхранени коне жребят. П. Р. Славейков, Ч, 1873, бр. 11, 1036. Стоян си дома отиде, / улезна тавли големи, / седом коньове попита: / – Кой може Дунав да плива? / Па пита Кула кобила, / що йе коньове жребила. Нар. пес., СбНУ ХLІІІ, 324. – Нечу любим Кралевича Марка, / .. / На че любим Рельо Крилатога, / на че любим и Янко от Косово, / нйега е кобила жребила. Нар. пес., СбНУ ХLІІІ, 69.
ЖРÈБЯ СЕ несв., непрех. За кобила – раждам конче, жребче; жребя. Имаха една черна кобила, която беше привремила да се жреби. Ами ако изпуснат малкото. Кр. Григоров, И, 68.
– Друга (диал.) форма: ждрèбя.