ЖУБÒРЯ, -иш, мин. св. -их, несв., непрех. Диал. 1. За вода – издавам тих шум, като тека; шумоля. Народната душа съединява всякога грозотиите в природата с грозотии в живота: ако през някоя нощ потокът жубори по-силно, това предсказва лошавини; ако падат звезди, ще има болести. Д. Страшимиров, ХБ, 209. Сребърно ручейче морно иде, глухо жубори. Набл., 1910, кн. 3, 181. Излязла е мойта майка, / на прагът седнала, / очаквала чедото си, / към Дунав гледала... / – Де си, сине, де си, чедо? – / тъжно тя говори; / а времето преминува и Лета жубори... Л. Каравелов, Съч. I, 82.
2. Плакна си устата и зъбите с течност; жабуря се, жабуркам се.