ЖУ̀ЖАР м. Диал. Насекомото жътвар2; жужер, жужел2, жужал. Над него [челото] се вълнуваше черната ѝ като жужар мека и лъскава коса, която беше оплетена на дребни плетеници до половината. Ц. Гинчев, ГК, 20.


Източник: Речник на българския език (онлайн)