ЖУ̀ЖЕР м. Диал. Насекомото жътвар2; жужал, жужел2, жужар. Запусна перчим зад ухо, запусна гъсти и черни, като жужер, мустаки. Н. Бончев, ТБ (превод), 63. Момиченцето събудило бабата, тя станала, завела го при реката, потопила го три пъти и като го извадила, то станало черно като жужер, а дрехите му – като чер въглен. ПСп, 1882, кн. 2, 161.