ЖУЖУ̀ЧЕНЕ ср. Рядко. Отгл. същ. от жужуча; жужене, жужнене, жужукане. Стоя дълго време неподвижно, заслушан в тънкото, пискливо жужучене на комарите, които се въртяха край него. Ем. Станев, ПЕГ, 98. По заник слънце бе видял Христина, опиянена от песните на птиците и от жужученето на насекомите. Ем. Станев, ИК ІІІ и ІV, 411.