ЖУМЕШКÒМ нареч. Разг. Като жумя, с жумене; жумешката. И изведнъж дърво голямо, хилядогодишно. Почвам да се катеря. Чеповете си стоят, аз ги зная, напипвам ги и жумешком. Й. Вълчев, РЗ, 173.
– Друга (диал.) форма: жъмешкòм.
