ЖУМИТА̀РКА ж. Диал. Криеница; жмичка, жумичка. Две малки катерички, които си играели на жумитарка по клоните на дървото, се спрели над него, погледнали го [момичето] и се съжалили. Чичо Стоян, ДК, 39. Мъже и жени се събираха на отделни тумби и оживено приказваха със загрижени и смутени лица, а дечурлигата сополанчета, намериха удобен случай да си устроят славна жумитарка из жените, криейки се в полите и престилките им. Н. Попфилипов, БД, 18.


Източник: Речник на българския език (онлайн)