ЖЪЛТЍЧКА ж. Умал. от жълтица1; малка жълтица, жълтиче. Панчови можаха да вържат в едно яко възле пет жълтички. Т. Влайков, Съч. ІІ, 107. Мама казваше, че имало някаква турска жълтичка, на която нямало никаква цифра и пак минавала за пара. Кр. Григоров, ОНУ, 12.