ЖЪ̀ЛТО-ЗЕЛÈН, -а, -о, мн. -и, прил. 1. За цвят – който е смес от жълто и зелено; зелено-жълт. Безкрилите женски [на листната въшка] имат зелен или жълто-зелен цвят. И. Лечева и др., СЕ, 61.
2. В който се смесват, преливат или редуват жълт и зелен цвят; зелено-жълт. Чакахме пролетта. Тя бавно надникна най-напред с цъфналия дрян, след това с кокичето, после с жълто-зеления кукуряк и най-сетне с кървавочервения божур. Д. Казасов, ВП, 28. Реката сама забавя движението, не позволява на греблата да бързат, за да могат очите да ѝ се наслаждават, докато клепките не ги премрежи слънцето и жълто-зелената вода. Ст. Станчев, ПЯС, 101. При обикновени условия хлорът е жълто-зелен газ. Името му произлиза от старогръцката дума „хлорос“, което значи жълто-зелен. Хим. VІІ кл, 1965, 81.
3. Като същ. жълто-зелено ср. а) Жълто-зелен цвят. Беше дълго около 20 см., красиво оцветено в жълто-зелено и лилаво, с червени ивици по главата и корема. Не можех да определя какво е. АО, 2008, бр. 11, 102. б) Дрехи, облекло в такъв цвят.