ЖЪ̀ЛТОБЯ̀Л, -а, -о, мн. жъ̀лтобèли, прил. 1. За цвят – който е бял с жълт оттенък. В повечето случаи протеят има жълтобял до кремав или розов цвят. При екземпляри, които са били дълго време осветени, цветът е червенокафяв. В. Георгиев, ОВМ, 26.

2. Който е с такъв цвят. Мишо събра учудено вежди, без да отделя поглед от жълтобялата лента на асфалтираното шосе. Др. Асенов, СВ, 106. Продълговатото му лице с хлътнали сини очи, с разлети скули, със сърп жълтобели мустаки край устните издаваше сега душевна мъка. А. Страшимиров, К, 63.


Източник: Речник на българския език (онлайн)