ЖЪЛТОВА̀Т, -а, -о, мн -и, прил. Остар. Жълтеникав. Зубър – козината му е жълтовата, къдрава и по-дълга на челото, на шията и на брадата. Д. Мутев, ЕИ, 33.


Източник: Речник на българския език (онлайн)