ЖЪЛТОГА̀Щ, -а, -о, мн. -и, прил. Нар.-поет. За птица – който има жълти пера по краката. „Комарчо тежко търговче, / .. / Да не те, леле, зачуят / жълтогащи щъркели, / те ша те, леле, уловат.“ Нар. пес., СбВСт, 826.


Източник: Речник на българския език (онлайн)