ЖЪЛТОКЛА̀С, -а, -о, мн. -и, прил. Поет. Който е с жълти, зрели класове. Пеперуда лета, по небе се мета, на Бога се моли: Дай, Боже, дъждец, да порас(т)не житото, жито жълтокласо жито златокласо. С. Табаков, ОИС III, 295. Пеперуга оди от къща на къща, / да се Богу моли: / – Дай, Боже ле, дъждец, / да се роди жито, / жито жълтокласо / и кичесто просо. ИБГД, 1942, кн. 10, 243. Жълтокласи ниви.