ЖЪ̀РТВЕНИК, мн. -ци, след числ. -ка, м. Остар. Жертвеник. Тогава в черковата става мрачина и се възцарява дълбоко мълчание; само две свещи горят пред жъртвеника. Т. Икономов ЧПГ, 86. А св. Йоан Богослов видял на небото златен жъртвеник, на когото са полагали тамян. З. Петров и др., ЧБ (превод), 93.