ЖЪТВА̀Р1, -ят, -я, мн. -и, зват. -ю, м. Човек, който жъне. Захвърлиха жътвари остри сърпове и затичаха нататък плахи и тъжни. Елин Пелин, Съч. I, 163. Излезе на къра, при жътварите, постоя, погледа ги, но слънцето прежуряше здраво и той се уплаши да не слънчаса. А. Гуляшки, Л, 467. Тя наглеждаше двора и добитъка, шеташе вкъщи, готвеше храна за жътварите. Г. Райчев, ЗК, 110. Бърза бяла Неда, жъне и отваля. / Слънцето отскочи вече на копраля, / морните жътвари на похапка спряха. П. П. Славейков, Събр. съч. I, 165. „Жътварю, наточен ти е сърпа! Ето, на, жътва е узряла.“ НБ, 1876, бр. 1, притурка, 220. Ако посее сеячът жито или ечемик, или просо, то и жътварят има същото да пожъне. П. Р. Славейков, СК, 15. // Наемен работник по време на жътва. Тая вечер поп Лука пусна рано жътварите си на почивка и не позволи като през други вечери хора и веселби. Елин Пелин, Съч. I, 126. Миналото лято той нае цигани, доведе жътвари чак от Провадийско, плати им по надница и половина и те ожънаха ечемика и пшеницата. А. Гуляшки, СВ, 93-94.
– Друга (остар.) форма: жетвàр.
ЖЪТВА̀Р2, -ят, -я, мн. -и, м. 1. Ципокрило насекомо с големина до 6 см, което през топлите летни дни издава силни пронизителни звуци. Cicada orni. Някъде наблизо сред жегата пищеше жътвар. Й. Йовков, ВАХ, 112. Над почернелите покриви, разядени от жълтата сипаница на лишеите трептеше жега, в ореха жужукаше жътвар и неумолимо режеше слуха. Ем. Станев, ИК III, 141. Нощувахме на пруста у Ленов. Щурци и жътвари ни люлееха в своите мелодии. Ив. Карановски, Разк. I, 82. В горите има много насекоми. Щурци, жътвари, които сякаш не спят ни денем, ни нощем. Л. Мелнишки, Кам., 13.
2. Само мн. Зоол. Семейство насекоми от разреда хоботници, някои видове от които са вредители по селскостопанските култури. Cicadidae.
– Друга (диал.) форма: жетвàр.