ЖЪТВА̀РЧЕ1, мн. -та, ср. Умал. от жътвар1. Щом се ражда племенницата му Ана, Алипий бърза да му съобщи: „Преди сичко ти са фала с това писмо, че си имаме още едно жътварче“. Т. Влайков и др., НПТВ, 13.
– Друга (остар.) форма: жетвàрче.
ЖЪТВА̀РЧЕ2, мн. -та, ср. Умал. от жътвар2. Обажда се от близката туфа и острото цъцрене на жътварчето. Ил. Волен, ДД, 53. Сегиз-тогиз зацърка невидимо жътварче и пак спря внезапно, както е почнало. К. Константинов, СЧЗ, 12. Под скорушата се възцари мълчание и в тишината пак отчетливо се чу църкането на жътварчетата. Н. Тихолов, ДКД, 12. Писукането на щурците и жътварчетата се сливаше с песента на полските чучулиги и горските птици. О. Василев, Т, 114.
– Друга (диал.) форма: жетвàрче.