ЗА1 предл. 1. За означаване на място, където някой се залавя, улавя, хваща, връзва и под. В чакалнята стоеше права възрастна жена в траур, която държеше за ръка тринадесетгодишно момиче. М. Грубешлиева, ПИУ, 299. Премрял от болка, Манол се хвана за ухото и мълчаливо се отдалечи. К. Калчев, ЖП, 407. Воденичарят дойде при чужденеца и като го хвана за дрехата, рече миротворно: – Недей, брайно, срамота е – хора сме! Съд има, ще се разправите. Елин Пелин, Съч. II, 96. Куна нареди дрехите под същата круша, завърза магарето за една трънка. К. Петканов, МЗК, 72. Една вечер вълчицата се нахвърля неочаквано на стадото и грабна една овца. И как я носеше! Като я беше захапала за шията, тя в същото време я беше преметнала назад на гърба си и тъй я носеше! Й. Йовков, АМГ, 86. Младежки дружини, наловени за ръце, пееха и крачеха в такт с песента. Ем. Манов, ДСР, 7. Дойна се в гора родила. / Кога я майкя родила, / за топола се държала, / държала и наричала: / „Да расте, Дойна, порасте, / да стане като топола!“. Нар. пес., СбНУ ХLIV, 438. Водя коня за юздата. Δ Някой ме дръпна за косата. // След гл. залавям се, улавям се, хващам се и под. и в съчет. със съществително, обикн. название на оръдие на труда. За означаване на оръдието, с което започва извършването на някакво действие. Народът по ония места вече за оръжието се лови. По Стара планина чети ходят. Д. Талев, ПК, 149. Олга оставаше почти сама, залавяше се за лопатата и изхвърляше пръст и камънаци, докато премалееше. Б. Болгар, Б, 112. Когато ѝ беше най-мъчно, тя се хващаше за иглата и потъваше във везмото. // След гл. залавям се, хващам се, захващам се и под. и в съчет. със съществително. За означаване, че започва извършване на действие, означено от съществителното или свързано с предмет, означен от съществителното. Събужда се измъчена и цяла в пот. Веднага се залавя за работа. К. Петканов, МЗК, 239. Щом се върне от работа, хваща се за книгата. Δ Сутрин най-напред се залавя за вестника.
2. За означаване на посока, направление и крайна цел на движението. – Вие може би пътувате за Варна? – А, не, за Шумен.. Собствено, не за Шумен, а по-нататък, за село Казалар. Ив. Вазов, Съч. ХХVI, 16. Кина прибра хляба в торбата, нарами я и тръгна за село. К. Петканов, МЗК, 28. Отправихме се за черква аз и моите братчета, но по пътя очите ни бяха все по дюкяните. Ст. Чилингиров, СДБ, 51. Байрактарят влизаше в числото на ония, които щяха да вървят за града. З. Стоянов, ЗБВ I, 196. Тръгнала ѝ Еленка за село. / Кат си през гора минава, / сред гора хайдути излязоха / и си Еленка фанаха. Нар. пес., СбВСт, 366. ● С предл. към. Нам не остаяше повече да губим време и потеглихме за към манастира. Ив. Вазов, Съч. ХV, 103. Очите ѝ бяха втренчени в далечината надолу, дето се виеше пътят за към гората. Елин Пелин, Съч. II, 53. Далеко по главната улица една прегърбена фигура крачи за към кафенето на пенсионерите. Чудомир, Избр. пр, 225. Мятат се, пляскат, реват / тъмните морски вълни... / Тласкан се люшка разбитий ми члун / за към незнайни страни. П. П. Славейков, Събр. съч. II, 24. ● Разг. С предл. у. Той кривна на едно място и пое пътя за у дома си. Й. Йовков, Ж 1945, 187. Па се облече и тръгна за у тях си. Ив. Вазов, Съч. IХ, 34. След венчавката тръгват всички за у зет, освен бащата и майката на невястата. РН, 1911, кн. 5-6, 172. ● Диал. С предл. по. От завчера бае ти Станчо докара кожи, та ни ги остави да ги скубем, а пък той замина пак за по селата. Т. Влайков, БСК I, 509. ● Остар. и диал. С предл. в. Тихо и мирно излязохме из домовете си и потеглихме за в балкана да дирим свободата си и човешки живот. НБ, 1876, бр. 35, 137. Вълко се върна към учениците си, а подпоручикът се упъти за в града. Ив. Вазов, Съч. VI, 116. Стрина Венковица поведе невястата, баба Вела прегърна детето и някак тържествено тръгнаха за в черкова. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 269. ● Остар. С предл. до. Тези турски дрехи са на брата ми, сега искаме да ги продадем, да земеме няколко гроша за до Цариград. Ил. Блъсков, СК, 67. // След съществително – обикн. название на средство, чрез което се осъществява дадено движение до неговата крайна цел. За означаване на мястото, до което се движи, отвежда съответното средство. Пътническият влак за Бургас тръгна привечер. К. Петканов, МЗК, 135. Сутринта двамата приятели пристигнаха в Бургас. Бахчевански взе автобуса за Слънчев бряг, а Филип остана да чака корабчето за Созопол. Ем. Манов, БГ, 19. Взехме рейса за Блатница, а там ни чакаше вече Рашид с жълтия кабриолет на Тома. А. Гуляшки, ЗР, 170. Тръгна към Народното събрание. При входа той показа дадената му от правителствения депутат бележка и след като го пуснаха вътре, отправиха го по стълбата за галерията. Д. Ангелов, ЖС, 202. Самолет за Москва. Шосе за Пловдив. Черен път за село.
3. За означаване продължителността на времето, през което се върши, трае нещо; в продължение на. Само една немощ я беше оборила и за една-две седмици тя съвсем отслабна. Елин Пелин, Съч. III, 126. Над селото се понесе ясен [камбанен] звън. За кратко време в църквата пристигнаха почти всички стари хора. К. Петканов, МЗК, 87. Наоколо стрелбата бе утихнала за малко, после отново пламна. П. Вежинов, ВР, 5. През нощта Юрталана не мигна нито за една минутка. Той гледаше тъмните греди на опушения таван и непрекъснато пушеше. Г. Караславов, С, 239-240. За неделя дете продумало, / за месец е дете проодило, / за година добър юнак стана. Нар. пес., СбНУ ХLIV, 73. Облагал се Данко юнак / сос милнавото ясно слънце – / за ден земя да обиде, / за ден земя, за нощ небо. Нар. пес., СбНУ ХLVIII, 40. Всяко чудо за три дни. Погов. ● Остар. С предл. в. Хаджи Иванчо стъпи в Екзархията като диктатор, комуто трябваше да се покорява и самият Екзарх. За в една нощ видяхме ние плода на полвековната ни борба. Св. Миларов, СЦП, 189. ● Разг. Между две еднакви форми на едно и също наречие за време – за означаване на кратко определено време, близко до момента на говоренето. Аз нямам на умисъл да се впущам в подробности – което и не е възможно днес за днес. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (2), 182-183. Днес за днес чясто ся повтаря, че знанието е сила. Й. Груев, СП (превод), 250. Сегиз-тогиз чувам отзади ми да шушкат: „Ето, този е Щастливеца!“. Хубаво, ама сега за сега Щастливеца няма пари за една цигара тютюн. Ал. Константинов, Съч., 122.
4. За означаване на време, през което е предназначено да се извърши, да трае нещо. – Митингът се отлага за довечера. Изглежда, получено е съобщение, че отрядът ще закъснее. Д. Димов, Т, 630. Той се уплаши от постъпката си и я отложи за утре. Ив. Вазов, Съч. ХХII, 140. Като се върна у дома си, най-напред той се похвали, че ще имат много голяма къща, същински палат. На всичко отгоре ще си скътат един товар жълтици за стари дни. Г. Караславов, Избр. съч. V, 257. Дойдоха при мене хора из Пловдив да ма попитат време ли е да захванеме бунта. Аз им казах, че не е време и че трябва да са приготвиме за догодина. П. Хитов, МП, 77. Зелен се бръшлян повива, / нека се вива, повива, / зелен да бъде за зиме, / кървен да бъде за лете. Нар. пес., СбВСт, 218. Не отлагай днешната работа за утре. Погов. ● С предл. през. Зиме, когато кучето се свива от студ, си казало, че през лятото ще си направи една мънинка колибка за през зимата. Нар. прик., СбНУ ХХV, 6. ● С предл. след. Севда не дойде до обед. Може да е имала работа, да се е залисала в нещо и да е оставила за след пладнина. Г. Караславов, С, 230. Оставил по-нататъшния разпит на Ирена за след моето залавяне. П. Славински, ПЩ, 470. ● С предл. в. Нека за в бъдеще историята ги [апостолите] търси и ще ги намери, ако не гробовете им, то имената им. Ил. Блъсков, ДБ, 88. Тие войни са втората предшествующа причина на българското въстание, защото, от една страна, ожесточавали турците, а, от друга – вдъхнали на българите кураж и свята надежда за в бъдеще. З. Стоянов, ЗБВ I, 263. ● Остар. С предл. до. Кралят, когото избирали за до живот, не бил нищо у Полша пред буйните и самоволни боляри. Й. Груев, Лет., 1872, 221. Да ти прати / росна китка с пресен цвят / и да иска любовта ти / с вярна клетва за до свят. Г. Софиянец, П, 43. // За означаване на определен момент, във връзка с който се върши действието; по случай. За Великден си бе подошъл в село Лулчо Джурулов. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 288. Тя му беше правила помен на гроба за годишнината. Ив. Вазов, Съч. IХ, 186. За жътва дойдоха в Сувидол десетина души отпускари. К. Петканов, МЗК, 220. Изпраща ма момината майка / и заръча за сватба да идем. Нар. пес., СбНУ ХLVI, 6. Ще си отида на село за Коледа.
5. За означаване целта на действието. – Нито шест, нито сто и шейсет души не могат освободи отечеството ни мило. Народът трябва да се дигне за правда и свобода. Ст. Сивриев, ПВ, 50. Всеки ден той се ослушваше дали няма да потропат на вратата, дали няма да го повикат за малка справка в общината, откъдето нямаше да се върне. К. Калчев, ЖП, 159. Лелята бе отишла от два дни за кестени в Балкана. Й. Радичков, СР, 140. Във вагона влезе кондукторът за проверка на билетите. К. Петканов, В, 244. – Ето, погледни, Ради, нагоре. Там е Голямата мечка, която някога пак ще наблюдаваме за ориентация. Г. Томалевски, АН, 38. Не ставай рано пред зора, / не ходи либе, за вода. П. Р. Славейков, Избр. пр. I, 59. Рано ранила, мамо, Гроздана / на бяло лозе да иде, / на бяло лозе, мамо, за грозде. Нар. пес., СбНУ ХLVI, 217. ● С предл. като. Облечена като за път, в светлосив пуловер и тъмносиня пола, тя застана на прага стройна като тополка. Д. Ангелов, ЖС, 241. Той никога не можеше да забрави трите стаи, изпълнени с рафтове, по които бяха наредени като за изложба бутилки с най-различни напитки. Д. Кисьов, Щ, 309. ● С предл. из. Скоро на мъничка полянка под върбите лумна буен огън. Там опекоха прясната риба, наядоха се до насита, опекоха риба и за из пътя и поеха пак нагоре. Г. Караславов, Избр. съч. V, 343. ● С предл. по. Опекла са погачата, извадили я, разчупили я момчетата, половина зели да ручат, а половина оставили за по пъто. Нар. прик., СбНУ ХLIV, 39. // При благопожелание, когато се вдига наздравица. – Пия за пълната сполука на правото дело. Ив. Вазов, Съч. VI, 94. После пиха тостове. Пиха за здравето на господин управителя, за величието на България. Елин Пелин, Съч. I, 203. Тук-таме в някое ресторантче прокънтяваше Интернационалът или разгорещен оратор вдигаше чаша за Съветския съюз. Д. Димов, Т, 104.
6. За означаване на предназначение – за какво служи, използва се нещо. Тая стая, назначена за гости, беше малка, весела и покойна. Ив. Вазов, Съч. ХХII, 30. В ръцете си държеше книга за прочит и леко трепереше. К. Петканов, В, 136. – И спалнята им неразтребена, а пък кърпата им за лице – сякаш цигани са се бърсали с нея! Чудомир, Избр. пр, 38. С откриването на средствата за масово унищожение въпросът за мира се превърна в главен проблем на съвременността. РД, 1961, бр. 45, 3. Надяваш ли се, Калино, / бачо ти Колю да доде? / Бачо ти Колю да доде, / армаган да ти донесе? / За бяла шия – герданче, / за тънко кръстче – коланче, / за руса коса – шамия, / за малки крачка – кундурки? Ив. Вазов, Съч. ХХIII, 81. Ножче за бръснене. Четка за зъби. Връзки за обувки. Боя за коса. Кърпа за нос. Покривка за маса. Сапун за пране. Сода за хляб. Вода за пиене. Лекарство за сърце. Магазин за хранителни продукти. Концерт за пиано. ● С предл. пред. Килимче за пред легло. Изтривалка за пред врата. ● Остар. С предл. в. Когато Бенковски поискал препоръка за в Самоков, то Антикарев го препоръчва до баща си. З. Стоянов, ЗБВ I, 290. Двата края на този плет се сключваха и оставаха за в града вход само от едно място. П. Кисимов, ОА II (превод), 27. Царският вапор, който е отреден да ся употреблява за в Дунава, пристигна. Дун., 1886, бр. 76, 1. В 1500 л. у Нюрнберг Петър Геле измислил часовници за в пазуха. ВИ, 125. Една сутрина, кат не са случило ляб да си земе за в къра, турчинът му рекъл: „Марко, таз сутрина няма ляб!“. Нар. прик., СбНУ Х, 153. // Обикн. след гл. служа, послужа и др. За означаване на функция, която се поема от нещо или от някого. Тази стая, която му служеше за работа, за аптека и за спалня, беше гола, широка, с долапи в стените и с дълбока камина. Ив. Вазов, Съч. ХХII, 35. Катедралната черква, построена от Иван Асеня II, три години служи за обор на пашовите коне. А. Каралийчев, В, 162. Къщичката на баба Милица в Лугово, която служеше толкова години за нелегална квартира на Шлосера, беше станала неузнаваема тази пролет. К. Калчев, ЖП, 370. Опълченската рота, в която служеше бае Стоян Гащникът, вървеше по дирите на настъпващите войски и служеше ту за гарнизон по градовете, ту за стража по мостовете. Елин Пелин, Съч. II, 153. Левски служи за пример на много революционери.
7. След гл. съм, ставам и под. За означаване, че нещо е годно, подходящо за определена дейност или отговаря на някакви изисквания или условия. Я виж, колко е ровка земята – само за оране! Елин Пелин, Съч. I, 152. – И ливадата там, при Агъла, е станала за коситба. Т. Влайков, Съч. II, 82. Загърмяха топове, запалиха се пространните тръстики, пламнаха и готовите за жетва жита. Й. Йовков, Разк. II, 88. – Тази сутрин беше захванало и да ръми. – Таквози време не е ни за ходене, ни за работа. П. Тодоров, Събр. пр II, 159. Госпожа Симова има вече дъщеря за женене. Д. Немиров, Д № 9, 149. – Сега годините не са за сватба. Войната няма край и не се знае утре какво ще бъде. К. Петканов, МЗК, 178. – Той е за даскал наш Найден, не е за търговец. Ив. Вазов, Съч. ХХIV, 20. ● Остар. С предл. в. И какво виждаме ний между материала, пращан отвсякъде: приказчици и романчета, а нищо за в работа. Ч, 1871, бр. 18, 558. От незнаяние нашият добитък е тъй мръшав и не за в работа. Лет., 1871, 158. // След гл. бива ме или съставно именно сказуемо като способен съм, неспособен съм, достоен съм, недостоен съм и под. Означава възможност или невъзможност за притежаване на някакво качество или за извършване на дадено действие. Темпераментът му и разсеяният му весел живот го правеха неспособен за силна привързаност към един предмет само. Ив. Вазов, Съч. ХХII, 124. – И да се махаш, не искам да се мяркаш пред очите ми. Ти не си човек, тебе за нищо не те бива. Мюхлюзин! Й. Йовков, ЧКГ, 218. Ние българите, които мислим, че и ние сме достойни за всичко и нямаме право в нищо, султанът ни гони, презира ни. Ив. Унджиев, ВЛ, 330. Малко на брой наши даровити писатели са доказали с произведенията си, че българският език е способен за поезия. К. Величков, ПССъч. VIII, 43. – Ти винаги правиш тъй, Жак. Ти виждаш нещата предварително и предварително се вцепеняваш и ставаш неспособен за нищо. Б. Райнов, ДВ, 209. // След прич. родèн. За означаване, че някой има голяма надареност, изключителни качества за някаква дейност, професия, обикн. в областта на изкуството. Той, Исай, е роден за търговец, за ангросист! А. Гуляшки, ЗР, 117. Бедният Волов! Благородна душа беше той; но не бе роден за бунтовник. З. Стоянов, ЗБВ I, 148. Роден за музикант. Родена за балерина. Родена за учителка. Родена за сцената.
8. За означаване, че нещо се отнася до определен проблем, наука, събитие и др., посветено е на даден проблем, събитие и др. В наши дни науката за наследствеността се развива бурно и заема първостепенно място в основата на всички науки, занимаващи се с живи обекти. Хр. Одисеев, ТН, 4. Дълги години след това явяват се учебници специално за словесността. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (1), 7. Конфедерация за солидарност между африканските народи. Кросове за мира.
9. За означаване на причината на действието; заради, зарад, поради. Градоначалникът се завърна страшно гневен в полицията и реши още сутринта да тегли на съд Беровича за подигравка със законните власти. Ив. Вазов, Съч. IХ, 163. – Няма ли да ти домилее, да размислиш, че за някаква си нищожна заплата биеш брата си? Елин Пелин, Съч. I, 215. – В града лошо се приказва. Всички, които напуснаха фронта, ще бъдат затворени и съдени като бегълци. – Как така може да се съди цял народ за измяна? К. Петканов, МЗК, 278-279. В планина живеем, а в сушави години ще измрем за вода. К. Калчев, ЖП, 554. Тя не оставяше на мира и свекъра си. Постоянно го молеше да напише писмо до двореца, да каже там, че е бил във всички войни, че е раняван два пъти, че има кръст за храброст и че .. сега трябва да помилват внука му. Г. Караславов, Т, 46. Много йе мъчно и тежко / мома в зандане да лежи / за бащини си борчове, / за братови си дългове. Нар. пес., СбНУ ХLVI, 87. Двама бракя верно живували, / за нищо се бракя не скарали: / ни за нива, ни па за ливада, / ни за лозе, ни за бело грозе, / ни за каща, ни за покащина. Нар. пес., СбНУ ХLV, 246. Обичат го за скромността му. Δ Презирам го за подлостта му. Δ Магазинерът го уволниха от работа за злоупотреба. // За означаване по какъв случай, повод се върши действието. Пращам ти подарък за рождения ти ден. Δ За годишнината от сватбата получих разкошен букет.
10. Разг. След гл. избирам, назначавам, следвам, уча и др. За означаване на служба, професия или някакво друго положение на дадено лице. Най-свободен достъп при Огнянов имаше поп Йосиф, председател на комитета. Той още отсега бе избран за войвода. Ив. Вазов, Съч. ХХII, 162. Дано Коцов бе назначен за магазинер. Т. Харманджиев, КЕД, 239. Добри шеташе из магерницата и яхъра – нали се глави за послушник – копаеше манастирските лозя, наред с ратаите от Бачково. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 507. Дъщерята на Иван Касабов, както се хвалеше баща ѝ, скоро щяла да свърши за аптекарка. Г. Караславов, СИ, 69. – Поне като отидеш там [в Германия], не забравяй, че си работник, въпреки че ще следваш за инженер! М. Грубешлиева, ПИУ, 151. Бащата на момичето нямал намерение да я дава за слугиня. Ив. Вазов, Съч. IХ, 14. Цяла върволица от деца, с майките си, с бащите си, а някои сами, чакат ред да бъдат записани за ученици в първо отделение. Чудомир, Избр. пр, 167.
11. Обикн. във вмет. израз. За изразяване на преценка, оценка. За щастие, ненадейно слънчице прокуди облаците и пекна топло над измръзналата природа. Ив. Вазов, Съч. ХХII, 156. Тая нощ, като за проклетия, Петър спа дълбоко. Й. Йовков, АМГ, 31. За изненада на всички жътвари, Росето отпусна глас като звънец. К. Петканов, БД, 80. – Виждам, за срам и позор, всички вие сте се повлекли по тоя човек. Д. Талев, ПК, 222. За жалост, аз напразно търсех мъничкото долапче с тънка резба, което седеше в една от големите стаи и вече го нямаше. А. Каралийчев, С, 282. Дори – за чудо – от срещните хълмове се чуват звънци – там минава стадо. Л. Стоянов, Х, 24. ● В елиптични конструкции с повторение на едно и също прилагателно, употребено самостоятелно и в състава на съставно сказуемо с глагола с ъ м или на съществително и глагол от един и същ корен. За означаване на констатация и оценка по отношение на конкретно качество или проява, които обикн. се противопоставят на нещо друго в следващото изречение; колкото за. – Ох, за уморена – уморена съм. Ив. Вазов, Съч. ХХI, 33. – Знаеш ли нещо? – За знаене – нищо не знам – отговори Чаневица. – Но аз се предугаждам, че наближава краят на това, що отдавна готвят. Д. Спространов, С, 308. За добър – добър е, но е много несамостоятелен. Δ За пиене – пие, но си има причини за това. Δ За работа – работиш като вол, но малко пестиш. // За въвеждане на обект, по отношение на който или от гледна точка на който се преценява нещо. – Колкото ги [мъченици за народна свобода] повече има, толкова по-добро за България. Ив. Вазов, Съч. VI, 17. – Петдесет на сто има шанс да се спаси животът на жена ви, който е драгоценен за вас и за децата. Ив. Вазов, Съч. IХ, 144. Важното за него беше, че има оръжие в ръцете си, че е силен, че ще превие врата на Гроздана, ще го смаже. Й. Йовков, Ж 1945, 50. За мене не беше трудно да отрека всичко. К. Величков, ПССъч. I, 8. Хубаво е за вас да отидете на планина. Δ Късно е за него тепърва да учи университет.
12. След гл. вземам, представям се, минавам, имам, мисля се, помислям, считам се и под. За означаване, че някой или нещо се възприема или изглежда някакъв, обикн. различен от това, което е в действителност. Пред очите му се мярна нелегалната чета, страшна, неумолима и отмъстителна. Дали няма да го вземат за предател и някоя нощ да му светят маслото. Г. Караславов, Избр. съч. I, 395. В Лугово той живееше нелегално. Често пъти се представяше за агент-застраховател или агроном. К. Калчев, ЖП, 123. В една къща имаше две сестри, по-голямата я имаха за възрастна – вече навършила деветнайсе години. Г. Краев, АЗ, 29. – Вие за луд ли ме взехте бе, хора божи? Идете в града и там ще научите всичко. Сега целият град – и мало, и голямо – примира от смях. Ст. Чилингиров, ХНН, 212. Както са брадясали и неостригани и двамата от Коледа насам, отдалече ще ги помислиш за кукери. Чудомир, Избр. пр, 1. Покрай стените на двора премина нещо като ръмжене – види се, размирниците псуваха и Селим хан, и слугата му, дето се имаше за много нещо. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 567. Опита се да се представи за светски човек. Д. Кисьов, Щ, 193. Минава за умен. Δ Мисли се за щедър.
13. За означаване на някакво количество – брой, цена, стойност. Работеха понякога с надница за няколко гроша. Ив. Вазов, Съч. VI, 9. Преди няколко месеца отидох в застрахователното дружество „Ню Йорк“ и се застраховах за 10 000 златни франка. Д. Спространов, С, 356. Изневиделица се появило ядене и пиене за двайсет души. А. Каралийчев, ТР, 108. Хляб си имахме. Един / бе достатъчен за двама. Н. Вапцаров, Избр. ст, 1946, 125. А циганки ѝ думаха: / „Ти, Стоянова майчице, / снàхи върла душманко! / Имаме биле омразно, / ала го скъпо даваме: / за една шъпа жлътици“. Нар. пес., Христом. ВВП, 221. Карала й Донка говеда, / карала й, ги продала. / Купила й гайда за девет, / медни кавали за десет. Нар. пес., СбНУ ХХХVI, 22. – Да ми купиш, мили брайно, / топ коприна за стотина, / огледало за хилядо. Нар. пес., СбВСт, 388. Купих книги за 15 лв. Δ За 5 метра плат заплатих 68 лв. ● Разг. С предл. по. От дълго време той се укриваше у дома си, но жена му и децата му ходеха да работят на чуждо по за една храна и по за някоя пара. Г. Караславов, ОХ II, 426. – Значи, ще го осъдят, така ли? – Вече има присъди за по десет, петнадесет години затвор. Д. Ангелов, ЖС, 144. // В съчет. с числ. редно или прил. последен, сетен. За означаване за кой път се върши действието. Откак беше се върнал, Павел за пръв път остана така насаме с баща си. Елин Пелин, Съч. III, 52. – Нямам ли писмо от Дима? – попита за трети път Велика. К. Петканов, МЗК, 247. – Наздраве, господарю! – рече хаджи Величко, който стоеше прав пред миндера и за стотен път тая сутрин се поклони. Ст. Дичев, ЗС II, 102. – Казвам ви за последен път – или ще ме оставите на мира и няма да ме месите във вашите спорове, или – не зная какво ще стане. П. Тодоров, Събр. пр II, 408. И ний, през сълзи накипели, / обръщаме за сетен път / назад към скъпи нам предели / угаснал взор. П. К. Яворов, Съч. I, 61. // За означаване на количество, изразено чрез сравняване; колкото. – Харен момък, скромен – същинска мома. А работи за двоица. Др. Асенов, СВ, 95. – Аз знам, че имаш инат за сто магарета и съм бил винаги спокоен. Д. Ангелов, ЖС, 68. – Една минута, дето му дадохте още живот, струва за сто години мъчения. Ив. Вазов, Съч. ХХIII, 151.
14. За означаване на размяна, замяна на едно нещо с друго, обикн. равностойни, еквивалентни; срещу. – Грънци карам от Балкана. Заменям ги за жито, боб, кукуруз, вълна. Д. Марчевски, ДВ, 121. – Иди размени яйца за ракия. Г. Белев, ПЕМ, 106. – Тия дни ще ми дойде вършачката. Ще искам да ми помогнете малко... услуга за услуга, нали? Г. Караславов, С, 30. Отсега нататък зъб за зъб, глава за глава! Тъй да знаете, тъй да правите. М. Марчевски, П, 82. Помещикът имаше право да отнеме и любезното чедо на милозливата майка и го продаваше на пазар. А знаете ли каква продажба? – Трампа за две ловджийски кучета. З. Стоянов, ЗБВ I, 265. Решителният славенин щастливо разменил земледелческото рало за императорския скиптър. Т. Бурмов, БКн, 1859, кн. 2, 302. Момче дава злато за девокя, / момче дава, майкя му не дава: / – Не дай, синко, злато за девокя, / девокя е голема измама – / она тебе, синко, че измами. Нар. пес., СбНУ ХLIV, 380. Братство за братство, а сирене за пари. Погов., СбНУ VI, 205. // За означаване, че някой или нещо заменя, замества някого или нещо; вместо, наместо, като. – Ти ли ходиш да ореш мари, баби? – започна да я окайва тя. – Ти ли си за мъж в тази къща? – Какво да правя, бабо? – каза Станка. Г. Караславов, ОХ, 383. – Досега ти си ми работил и помагал си ми, бил си ми за син. Т. Влайков, Съч. I, 1941, 20. Той си гледаше невястата и си я имаше за дъщеря наместо. Т. Влайков, Съч. I, 1941, 8. – Той не е глупав да се дотътри тука, когато може да ти продава мукавата за гьон, мушамата за лак, хартията за мешина. Ст. Чилингиров, ХНН, 195. Цървулите турих за възглавница. З. Стоянов, ЗБВ I, 334.
15. За означаване на съответствие или несъответствие, съразмерност или несъразмерност на предмет, явление и др. по отношение на друго нещо. Хазяйката Доша, простичка жена и достатъчно запазена за своите четиридесет и пет години, стоеше изправена до чешмата. Д. Ангелов, ЖС, 9. Жак беше висок за възрастта си, страшно мършав и с такава снага не бе лесно да намериш работа на пристанището или в големите фабрики. Б. Райнов, ДВ, 252. – По търговийка си тръгнал. Не си ли още малък за тази работа? – Малък съм, но и стоката ми е дребна. А. Каралийчев, ТР, 190. Странен тип [жена]. И е гореща. Даже неприлично гореща – за годините си. А. Страшимиров, Съч. V, 159. България му се видя малка за широките бълнувания на честолюбието му. Ив. Вазов, Съч. IХ, 214.
16. Разг. С гл. съм в съставно именно сказуемо. Означава, че вършителят на действието е привърженик, поддръжник на някаква идея, схващане, кауза и др. По отношение на частната собственост Бакунин заел по-друго становище; той бил за премахването на частната собственост чрез унищожаване правото на наследство. Ист. Х кл, 114. – Вие за мир ли сте, или за война? Ив. Мирски, ПДЗ, 47. – Аз съм за свободната любов и тия варварски действия ме възмущават. Ив. Вазов, СбНУ I, 117. Раковски, Ботев, Левски и други наши революционери от Възраждането са за балканска федерация. Δ Баща ми е за реда и точността.
17. За означаване предмета, обекта на речта, на мислите и чувствата при глаголи или съществителни като: а) казвам, приказвам, разказвам, предсказвам, говоря, изказвам се, питам, докладвам и под. или разказ, доклад, предсказание и под. Милка разказа на Цонка за живота у дома, за домашните, за София, за всичко, що я интересуваше да узнае. Ив. Вазов, Съч. ХХVI, 48. После всички отново зашумяха, заговориха за жени, за работа, за турци, за политика. Елин Пелин, Съч. I, 28. Двете дружки, седнале на моравката край кладенеца, приказваха си весели и безгрижни за това, за онова. Т. Влайков, Съч. I, 1941, 15-16. След като накратко информира войниците за станалите събития, той призова за дисциплина. Д. Кисьов, Щ, 243. От филма те видяха само края, защото грешно ги бяха уведомили за часа на почването. П. Вежинов, ВР, 192. После той пак докара думата .. за младата пътница в трети клас. Ив. Вазов, Съч. ХХVI, 8. Събуди се, дух замрежен / среди рой самолъжи, / за бляна си – чист и нежен, / чист и нежен разкажи. Н. Лилиев, Ст 1932, 11. Приказки за животни. Разкази за гората. Предсказание за бъдещето. Доклад за работата на бригадата. Информация за нови открития в медицината. ● За означаване на обекта, в името на който се отправя поздрав, обикн. към строени войници, ученици и др. За България, ура! Δ За победата, ура! б) мисля, размислям, помислям, спомням си, сещам се или мисъл, спомен и под. Размисли се за войната. Представи си живо как е предвождал мъже към смъртта. К. Петканов, В, 147. Ние заспивахме и неволно мислехме за онези, които сред бурята и дъжда бдяха отвън в тъмното поле. Й. Йовков, Разк. II, 122-123. Той си спомни за вчерашната обида и от сърцето му закапаха кърви. Елин Пелин, Съч. I, 99. Тя се сети за думите, които една вечер баба Тодора ѝ нашъпна на улицата. Р, 1926, бр. 229, 2. После, след една малка пауза, той се сети и за протоколната книга. Д. Калфов, Избр. разк., 154. Мисли за бъдещето. Размисли за живота. Спомени за детството. в) жадувам, милея, мечтая, копнея, жалея, жаля, тъгувам, скърбя, моля се, надявам се или мечта, копнеж, надежда и под. Бях уморен и душата ми жадуваше за влажното спокойствие на старата гора, за слънчевите планински поляни, за топлото димящо мляко, надоено от овцете, които се връщат в кошарата напращели. А. Каралийчев, В, 5. Народът е оголял, защото никой не милее за него, а всеки гледа да го граби. К. Петканов, МЗК, 282. Орфей затъгува за своя роден край и за своите близки и познати. Г. Караславов, Избр. съч. V, 282. Отнесоха съседи Ива вкъщи, / а сутринта отнесоха го свои / на гробищата, в вечната му къща. / Пожалиха за чуждо чужди хора, / пожалиха за Ралица, за Ива, / окаяха и старата му майка. П. П. Славейков, ЕП, 1921, 97. За зора огнеструйна копнея, / а слепѝ ме с лъчите си тя. Д. Дебелянов, С 1946, 73. Бяла се кръпа белее, / Ненко за Райка лудее. Т. Влайков, Съч. I, 1941, 34. Не плачи, майко, не тъжи, / че станах азе хайдутин, / хайдутин, майко, бунтовник, / та тебе клета оставих / за първо чедо да жалиш! Хр. Ботев, Съч. 1929, 5. Мечти за утрешния ден. Копнеж за щастие. Жалба за рожба. Надежда за оздравяване. г) касае се, отнася се и под. Вижда се, че се касае за боя при Чирмен в 1371 г. Б. Ангелов, ЛС, 57. Въпреки безкрайните извинения пред техника и обясненията, които дадох, че се касае за някакво недоразумение, сервизната база продължи да изнася този факт като пример на недобросъвестно отношение. Й. Радичков, СР, 177. Всичко, което се каза тук, не се отнася за вас.
18. За означаване обекта на действието при глаголи или съществителни като: а) работя, трудя се, печеля, грижа се, спомагам, съдействам, способствам, помагам, правя и под. или работа, труд, помощ и под. Отсега ще гледаш и ще работиш само за себе си. Т. Влайков, Съч. I, 1941, 21. Той се грижеше и за Елка, и за господаря си .. с нежността на ангел-пазител. Елин Пелин, Съч. III, 72. Заразправя колко хора са видели добро от него и накара го да слуша какво беше направил и за селото. Й. Йовков, Ж 1945, 30. – Все за работа и за света да залягам, пък аз самичък нищо да не проумея от живота си. П. Тодоров, Събр. пр II, 230. Държавата полага особени грижи за майката и детето. Конст., 23. б) женя се, оженвам се, годя (се), годявам (се), сгодявам (се), сватосвам (се) и под. Имало един цар, който напуснал жена си и се оженил за друга. Христом. ВВ I, 30. Мама Стоянка годява / за Стоян, за болерина, / баш чорбаджия в селото. Нар. пес., СбНУ ХLIV, 141. Па си хареса Никола / Тодорка, мома хубава, / и са за нея погоди, / погоди и са ожени. Нар. пес., СбНУ ХLVI, 138. в) съставно сказуемо със сказуемно определение прилагателно като спокоен, готов, годен, интересен, виновен, приемлив, отговорен, удобен, опасен, благоприятен, предназначен, задължителен и др. и в обособени определения, въведени от същите прилагателни. – Ох, тогава съм спокоен за изхода на борбата. Ив. Вазов, Съч. ХХII, 181. Жената закърши ръце: – Нали сам ми казваше, че още не сте готови за въстание. О. Бояджиев, П, 8. Бъдещият апостол сам вижда, че народът е неподготвен за борба. Ив. Унджиев, ВЛ, 78. – Катя, не намираш ли, че външността на Мери е малко опасна за мъжете? Д. Димов, ЖСМ, 30. През тия години Раковски групираше вече около себе си емиграцията, жадна за народна работа. П. К. Яворов, Съч. III, 1965, 239. При здраво семейство, поставено при добри материални и морални условия, ще имаме деца, годни за живота. Р, 1927, бр. 258, 1. Виновен съм за станалото. Δ Отговорен съм за пропуските. Δ Предложението е приемливо за всички. г) съставно сказуемо със сказуемно определение наречие или съществително и кратката форма на личните местоимения в дателен или винителен падеж, като болно ми е, драго ми е, мило ми е, става ми жално, жал ми е, яд ме е и под. Любен едвам преглъщаше. Мъчно му беше за родното огнище, за училището на даскал Найден Геров. А. Каралийчев, ТР, 171. Като тръгвали, станало ѝ мъчно за бащината ѝ къща и тя се обърнала да погледне през прозорчето на колата. Д. Габе, Н, 7. Заборавила ли е тя какво ни се е радвала нам и какво ѝ е било мило за нас, та така хорати сега? Т. Влайков, БСК I, 513. То от него човек няма да стане, ами мене за жена му, за Петра ми е жал. Й. Йовков, Ж 1945, 32. – Мъркушка вчера си изгуби звънчето .. Не ме е яд за звънчето, а за герданчето. Елин Пелин, Съч. II, 58-59. Стоян си Ружи говори: / – Ружо ле, попова снахо, не ми е жално за живот, / не ми е мило за бял свят: / юнак не жали, не плаче. Ив. Вазов, Съч. ХХII, 181.
19. Остар. и диал. Означава направление на движение към задната страна на нещо; зад. Сънце зайде за гора зелена, / сънце зайде, мрак по поле падна. Нар. пес., СбНУ ХLIII, 382. Фърли джелик Марко, добър юнак, / фърли джелик, за планина падна. Нар. пес., СбНУ ХLIV, 9.
20. Остар. и диал. Между две еднакви съществителни – за означаване, че действието става в последователен ред; след, подир. Отделихме се от Фенер, ама още немаме нищо в ръцете си, турците още нищо не са ни дали и признали. Чакаме, надеваме се ден за ден. Д. Талев, ПК, 150. Па легна Стоян, па легна, / на тия пари дукати, / абер за абер пратеше / на свои равни дворове, / на майкя и на баща. Нар. пес., СбНУ ХLIII, 70. Залюбил юнак три девойчина, / .. / Тая, що беше от Жито поле, / пущат, допущат книги за книги, / книги за книги, абер по абер. Нар. пес., СбБрМ, 426.
21. Като нареч. В подкрепа на нещо, в полза на нещо. Противоп. против. – Предлагам да гласуваме предложеното наказание. Който е „за“, моля да гласува. Ст. Марков, ДБ, 117. Изказаха и претеглиха се почти всички аргументи за и против [по въпроса за печата]. Г. Георгиев, Избр. пр, 306-307. Исках да го привлека в нашата група, затова му заговорих: – Слушай! Ти „за“ ли си, или „против“? П. Велков, СДН, 58.
22. Като същ. Обикн. в съчет. с: всяко, всички. Довод, аргумент в подкрепа, в полза на нещо. По-късно аз убивах времето, като претеглях всичките за и против, и вече значително изтрезнял от треската, трябваше да призная, че тия против бяха цяла планина и че никакви „за“ всъщност нямаше или ако ги имаше, се брояха на три пръста. Б. Райнов, ДВ, 40. Запалих цигара и отново си спомних и обмислих всички „за“ и „против“. Може ли Стоичков да има двойник? Ако не – защо крие от мен срещите си с младежа? А. Наковски, БС, 22.
◊ За бадева (бадява). Простонар. Напразно, напусто, без полза. – Като си рекъл: Бай Драгия, та бай Драгия! Ако не беше му уйдисал, нямаше да бъхтем цяла неделя за бадява! Ст. Марков, ДБ, 471. За бога. Разг. Вметнато. Възклицание, което се употребява: 1. При молба, увещаване или настояване да се извърши нещо. – Добър ден, кир Яне, дайте ми комат хлебец, за бога – прибърза да каже Бойчо. Ив. Вазов, Съч. ХХIII, 172. Той схванал смущението им. – Вие мълчите! Криете нещо! За бога, кажете ми? Ив. Кирилов, Ж, 55. 2. При недоумение, учудване от нещо нередно. – Но за бога, и вие ли сте тука, хаджи! Ст. Дичев, ЗС I, 575. Когато най-после представлението свърши, унгарците тръгнаха към изхода с кисели лица. За бога, нима така се излиза от театър? П. Вежинов, НС, 82. За вятър<а>. Диал. Напразно, напусто, без полза. Като си помисля що труд, що чудо си изхабил... За вятър. Ал. Константинов, Съч., 246. За идеята. Разг.; За идея. Остар. Обикн. за действие, което се осъществява в твърде ограничен размер – само да се каже, да се рече. Че не ще успеем да видим почти нищо – това си го знаем отнапред, но все пак ще посетим величайшия град, само „за идея“, да се рече, че и в Лондон сме били. Ал. Константинов, БПр, 1893, кн. 5, 73. За лек (цяр). Разг. Обикн. в отриц. изр. Никакъв. Па и онова ясно и хубаво време – да му се не нарадваш: небето чисто, като огледало, няма облаче за лек. Т. Влайков, РП I, 76. – Море хубаво животно е то [заека], сладко месо има, но ги няма, изтребиха се. За лек вече не се намира. Елин Пелин, Съч. IV, 224. – Ние най-голям зор имаме за пликове! – усмихваше се помощник-командирът. – На фронта не можеш да намериш плик дори за цяр. П. Вежинов, НС, 27. – Днес изтърсих кратуната – за цяр сол нямаме! К. Петканов, МЗК, 180. Чаршията пуста, няма купувачи за цяр. Ал. Константинов, Съч., 115. За лице; за очи. Разг. Колкото да се каже, че нещо е направено; привидно, формално. Както и да е, мина анкетата, мене ме посмъмриха колкото за лице. Г. Караславов, Избр. съч. II, 94. В селото ту имаше, ту нямаше кмет, и когато го имаше, той беше по-скоро за лице. Властта си беше в ръцете на кехаята. Б. Несторов, СР, 5. Една съдебна комисия ни разпита за очи и в два дни уреди работата по начертания от по-рано план. К. Величков, ПССъч. I, 151. За малко. За означаване, че действието е пред непосредно осъществяване, но не се е осъществило; без малко. Даже и моя милост, като искаше да получи докторска титла, не можа да измисли по-добро средство, освен да напише цяла дисертация. И я написа. И понеже по немарливост ли, не зная как, забравих подигравките, щях за малко да остана и без докторство. Р, 1926, бр. 229, 3. За нищо. Разг. Няма за какво (учтив израз, употребяван в отговор при изразяване на благодарност от някого). – Благодаря пак. – О, за нищо, госпожо. Ив. Вазов, Съч. ХХII, 181. За парà. Разг. 1. Който е много евтин. – За парà лек – продължаваше бай Тошо. – Продават го на пазара. Турнах си тънки резенчета навред, дето ме върти, и като че ли с ръка някой ми махна всички болки. П. Карапетров, ВН, 1962, бр. 3290, 4. 2. Който е без полза; безполезен, напразен. – То с приказки тези работи ако се казваха и проумяваха! .. Хиляди приказки за парà. П. Тодоров, Събр. пр II, 231. – Нали всеки ден я виждаше, всеки ден ѝ приказваше. – Триста приказки за парà, Никола. В. Геновска, СГ, 232. 3. Който нищо не струва в сравнение с друг. – Ти знаеш ли какво е казашка пика? Като градобитен облак върви и няма сила в света да ѝ излезе. Хилядо пики за парà, като им излезе един германски танк. Г. Караславов, Избр. съч. V, 168. 4. Никак. Сам не можеше да се захване с някоя по-свястна работа, а и не искаше да се прилепи до Кира, мусеше му се, караше се с него и не го зачиташе за парà. Г. Караславов, ОХ IV, 23. За почест. Воен. Команда към специално построено войсково подразделение за отдаване на почит към официални лица, знамена и др., при което личното огнестрелно или хладно оръжие се държи по определен начин. На коне, с извадени саби „за почест“, без нито следа от страх и смущение, двамата улани посрещнаха началото на колоната. ВН, 1958, бр. 2032, 4. За права бога. Разг. 1. Напразно, незаслужено. – Ние нямаме свидетели и ако не се открият убийците, ще отидем в затвора за права бога – рече той, гледайки мрачно в пода. Ем. Станев, ИК I и II, 416. 2. При умоляване, увещаване нещо да стане. – Не лъжа, девойко – казва той и едва поема дъх. – За права бога, вярвай ме. Ст. Загорчинов, ДП, 167. За пред хора<та>. Обикн. в отриц. изр. Разг. Какъвто трябва, какъвто подобава; приличен, хубав. Стаята беше тясна, с неизмит под. Бай Динко едва сега разбра колко не за пред хора е квартирата им. Х. Русев, ПЗ, 108. – Искам да ви помоля да ми напишете нещо .. – Не знам дали ще излезе нещо за пред хората; не съм се опитвал никога досега да пиша за малките. Г. Русафов, ИТБД, 113-114. За света. Разг.; За свят. Диал. Обикн. в отриц. изр. Разг. Какъвто трябва, какъвто подобава; приличен, хубав. А село Долняк да не стъпиш в него! .. И магазин нямат за света, камо ли красива будка като нашата. Г. Краев, Ст, 1965, бр. 1005, 1. – А да ти се намира случайно цигарка? – Имам – казва той. – Но не знам дали са за свят. Защо? – Много отдавна ги имам. П. Вежинов, НС, 167-168. За сè бога. Остар. и диал. Единствено, само. Много годин след тяхното оженвание роди им са за сè бога едно дете женска рожба. Ил. Блъсков, РК, 3. За сметка на някого или нещо. 1. При заплащане разхода или получаване прихода на нещо от някого. През цялата нощ пред Гочовото кафене е пирувала за сметка на „избирателите“ една шайка от власи и цигани, – надеждната опора на свищовските консерватори. Ал. Константинов, Съч., 2. – Но бичметата трябва да се платят! – Бай Досю, защо приказваш на вятъра? Ами ще ги минеш за сметка на станцията. А. Гуляшки, МТС, 115. 2. Използвайки средствата на труда, силите на някого. А това, че имаш три, четири деца на главата си, това е дребна работа. А коя била едрата – ние да мрем, а големците да се ширят за наша сметка. К. Петканов, МЗК, 184. – Живели са едно време простите и неуки попове за наша сметка. Излезеш на къра – нива, свят да ти се завие. И на кого? – На попа. Г. Караславов, Избр. съч. II, 9. 3. Във вреда или полза на някого или нещо. – В поведението си спрямо тебе Людмила не направи разлика между съпруга, с когото спи, и тракториста, който изпълнява производствена задача на МТС. Тя не направи отстъпка на единия за сметка на другия. А. Гуляшки, СВ, 219. Не трябва да се допускат увлечения да се гони количество за сметка на съдържанието и качеството на работата. РД, 1961, бр. 318, 2. 4. Благодарение на някого или въз основа на нещо. Грудките се образуват за сметка на органичните вещества, които се образуват в листата. Бтн V и VI кл (превод), 110. 5. В замяна на. – Засега най-важното е разходът на разтвор – говореше секретарят. – Контролирайте, но внимавайте да не се икономисва за сметка на качеството. В дъждовни години лозето си поема повечко. Н. Тихолов, ДКД, 145. Острата проницателност и комбинативните способности на ума му бяха намалели значително за сметка на педантизма, който се беше увеличил. Д. Димов, Т, 522. 6. По адрес на някого. Сума шеги и бодли се пуснаха за сметка на железопътните ни управници. Ал. Константинов, БГ, 24. За среща. Воен. Команда, устна или изпълнена от военен оркестър, обикн. към строени войници или към ученици, бригадири и др. за посрещане и отдаване на почит към официални лица, знамена и др. – Ротааа мирно! За среща на командира глави на дес-но! П. Вежинов, ВР, 169. Под звуците на марша „За среща“ маршалът на Съветския съюз Будьони поздрави строените бойци. РД, 1950, бр. 252, 5. За среща на знамето – ура! За форма. Книж. Привидно, формално. В състава на съда, макар и само за форма, имаше и турци, и българи. Ст. Дичев, ЗС II, 779. По онуй време в Турската империя монархизмът съществуваше само на дума, за форма, а всъщност владееше феодализмът. Т. Шишков, ИБН, 299. За чудо и <за> приказ. Разг.; За приказ; за чудо. Остар. и диал. Който буди възхищение; изключителен. Той послушал и като минал през ушите на коня, и станал юнак за чудо и приказ! СбНУ LVI, 70. Дошъл на гости по гроздобер, оплела му сърцето една грозденчанка и тук забил кол човекът, вдигнал си къща за приказ! Ст. Станчев, НР, 193. След четири / години / ще бъде / тук / за приказ град! П. Пенев, РД, 1950, бр. 104, 2. Дигнала се е гора за чудо. С колко грижи, с колко обич я отгледа. Ил. Волен, БХ, 93. Де само младите да слушаха старите – по-умни и по-опитни! Ехе! – Балкани щяхме да повдигнем и за чудо царщина щяхме да уредим. Ст. Чилингиров, ХНН, 52. Колкото за. 1. За означаване на минимално количество. – Челеби, имаш ли пари? – Имам малко, колкото за път и не мога да заимам никому. Ив. Вазов, Съч. ХII, 131. От продажбата на вестници какво можеш да припечелиш – колкото за един хляб. А. Каралийчев, ТР, 186-187. // За означаване осъществяването, изпълняването на някакво минимално изискване. – Е, сега истинско кафе няма, ама и от леблебийките става, стига да се сложат няколко зрънца истинско кафе, колкото за миризма. К. Калчев, ЖП, 373. 2. За означаване на обект, за който обикн. не е ставало дума в предишния разговор, описание и др.; що се отнася до. – Колкото за останалите боляри в Търново, казах ти: те са кучета, гладни за титли и за кокали. Ив. Вазов, Съч. ХХ, 75-76. – Колкото за това не се грижете, – каза Остенът. Ив. Вазов, Съч. ХХII, 201. Що за. За означаване на почуда, изненада или недоумение от нещо странно, нередно или неясно. Дружината имаше от днес нов командир и никой го не знаеше що за човек е. С. Северняк, ОНК, 192. – Но що за борба е това, да пръскаш позиви из болниците? Д. Ангелов, ЖС, 41. Гледаш, мислиш – не домисляш: – що за чудо? Д. Дебелянов, ЗлП, 12.
~ За да. Сложен съюз. Въвежда подчинено обстоятелствено изречение за цел; с цел да, та да, да. Зимам с душевен трепет перото, за да напиша тие редове. К. Величков, ПССъч. I, 5. За да се разсъни, часовоят погледна отново през амбразурата. П. Вежинов, НС, 127.
ЗА2 частица. Диал. За образуване на бъдеще време. Утре за ида на пазар. Δ За дойда у вас.