ЗА-. I. Глаголна представка, с която се образуват глаголи със значение: 1. Слагам начало на някакво действие, започвам да върша нещо, напр.: заблагославям, заблестявам, закрещявам, заоглеждам, засричвам, зашепвам и др.

2. Започвам постепенно, леко и по малко да развивам, разгръщам действието, напр.: зааленявам, забагрям, забелявам, забледнявам, завяхвам, затихвам и др.

3. Постигам пряк резултат от действието, довеждам до някакъв резултат, напр.: забатачвам, забърквам3, завеждам2, завземам, завършвам2, застрелвам и др.

4. Преминавам в състоянието, изразено от изходната дума, ставам някакъв, напр.: забогатявам1, заболявам1, загнивам, затлъстявам1, захитрявам, затяквам и др.

5. Правя някого или нещо да стане някакъв според значението на изходната дума, напр.: заблатявам, загарям4, заглаждам2, закрепостявам, затоплям, затъмнявам1, зацапвам2 и др.

6. Извършвам действието, изразено от изходната дума, по, около повърхността на обекта или около обекта, напр.: забраждам, забулвам, завивам2, заграждам, затъвам, заливам и др.

7. Прикрепвам, прикачвам, свързвам, съединявам, сближавам нещо с друго, напр.: забождам2, забримчвам, завинтвам, завирам1, заковавам2, закотвям, зашивам и др.

8. Насочвам действието към или извън определена граница, предел, напр.: завеждам, завличам, закарвам2, заминавам, занасям2, затътрям2 и др.

9. Отклонявам действието, изразено от изходната дума, напр.: завивам2, завръщам, закривам2 и др.

10. Довеждам, достигам до действие с резултат, обратен на означения в изходната дума, напр.: заличавам2, затурям2, зачертавам2 и др.

11. Осъществявам действието, изразено от изходната дума, продължително и в силна степен, с вдълбочаване; увличам се в някакво действие, напр.: заглеждам се, заговарям се, заигравам се, залежавам се, застоявам се, зачитам се и др.

II. Служи за образуване на свършен вид от изходния глагол, без да променя значението му, напр.: заклеймя, заколя, загубя, забавя, завербувам, защриховам и др.


Източник: Речник на българския език (онлайн)