ЗААЛЕНЯ̀ВАМ, -аш, несв.; зааленèя, -èеш, мин. св. зааленя̀х, прич. мин. св. деят. зааленя̀л, -а, -о, мн. зааленèли, св., непрех. 1. Започвам да аленея, постепенно ставам ален; зааленявам се. Лицето на Кузман си беше винаги червено, но сега то съвсем зааленя, стана като божур. Ст. Загорчинов, Избр. пр III, 189.
2. Започвам да се откроявам, да изпъквам с аления си цвят; зааленявам се. Изведнъж, съвсем неочаквано, Мишката му сложи крак, момчето падна и на пода зааленяха капки кръв от разбития му нос. Сп. Кралевски, ВО, 27.
ЗААЛЕНЯ̀ВАМ СЕ несв.; зааленèя се св., непрех. Зааленявам. Зааленяха се черешите в градината.