ЗАА̀ХКВАМ, -аш, несв.; заàхкам, -аш, св., непрех. Започвам да ахкам. Като се докопал до косата, поровил какво поровил, и един ден дигнал ръце, заахкал, затюхкал се: загубил парите, рекъл, обраха ме! Г. Караславов, Избр. съч. II, 161. Когато Домна се появи, старата така се развълнува, така заахка, че още за малко челюстта ѝ да изпадне от устата. Б. Болгар, Б, 96. Македонски се затюхка и заахка. Ив. Вазов, Съч. VI, 52.