ЗАБАВА̀ЧНИЦА ж. 1. До 9 септември 1944 г. и първите години след това – учебно-възпитателно заведение, в което под форма на игра и забавление се поднасят знания по роден или чужд език, смятане, различни умения по пеене, рисуване, танц и под. на деца от предучилищна възраст; детска градина. Петгодишен, Христо Измирлиев започнал да посещава забавачница. Г. Караславов, Избр. съч. IV, 21. Това първо възпитание трябува да състои от нравствени вдъхновения. Ето назначението на първата степен училище, сиреч, на училището за деца на възраст от 2 до 7 години, което у нас наричат взаимно училище, а ний забавачница. Ч, 1874, бр. 2, 19. Коко се зае да говори с Ешваки, защото беше учил във френската забавачница и знаеше много френски. П. Славински, МСК, 24. Езикова забавачница. Руска забавачница. Английска забавачница.
2. Заведението, помещението, където се водят тези учебно-възпитателни занимания на деца от предучилищна възраст. Снабдяванието на забавачницата с всичките нужни модели и средства за нагледното обучение на малките ѝ възпитаници се извърши тоже навреме. Съед., 1895, бр. 118 [еа].