ЗАБАЛАМÒСВАМ, -аш, несв.; забаламòсам, -аш, св., прех. Разг. Успявам да излъжа, да баламосам някого; излъгвам, заблуждавам. Ето и сега угаждам как си думаш: Тоя ме плакне, за да ме забаламоса .. пък не е право. М. Иванов, Д, 15-16. Разбрах ги аз веднага – ласкаят ме, хвалят ме, за да ме забаламосат, та да не усетя как ще ме излъжат. забаламосвам се, забаламосам се страд. и взаим.
ЗАБАЛАМÒСВАМ СЕ несв.; забаламòсам се св., непрех. Разг. Започвам да се баламосвам. Какво си се забаламосвал от известно време, та човек не може да те познае!