ЗА̀БЕЛА ж. Диал. Ранната дневна светлина по времето, когато започва да се разсъмва; забяла. Слизал Страхил с отбор момци от гората. Цяла нощ хорà въртели, а щом първа забела трепвала в небето, хващали пак гората. П. Тодоров, Събр. пр II, 195. А през прозорците, през раздвоението на старите пердета, провлича червена снага първият лъч на зимна забела. К, 1927, бр. 102, 3.