ЗАБÈЛВАМ1, -аш, несв.; забèля, -иш, мин. св. -их, св., прех. 1. Започвам да беля1, да избелвам.
2. Покривам нещо, което не искам да се вижда, с бял пласт вар, боя. Невидима четка забелва думите от стената. // Заличавам текст, като го покривам с бяло вещество със специален молив, коректор. Работех толкова бързо, че се справих с всичко само за два часа, макар че заради бързането няколко пъти натиснах грешни клавиши, след което ми се налагаше да измъквам листа, да забелвам грешката, като луд да духам върху нея, за да изсъхне по-бързо. А. Бежанска, З (превод) [еа]. забелвам се, забеля се страд.
◊ Забелвам / забеля зъби. Разг. 1. Отварям широко устата си, при което се откроява белотата на зъбите ми, обикн. когато се смея или говоря. – Окей? – питаше от време на време касиерът онези двамата. Те забелваха зъби и вдигаха палци. З. Петрова, ОК (превод) [еа]. 2. За животно – държа се заплашително, като си показвам зъбите при ръмжене, пръхтене и под.; озъбвам се. – Аз му говоря отначало благо, а после вече и леко тъй, с попръжни, и го за юзди дърпам, а той ма гледа тъй кротко-кротко и само от време на време зъби забелва и в лице ти пръхти. М. Русков, В [еа]. Забелвам / забеля очи; очите ми се забелват / забелят. Разг. Поглеждам силно нагоре или по друг начин, при което се вижда само бялото на очите ми, обикн. при припадък, силна умора, за да сплаша някого и др. Тя вдигна коляно към слабините му, но той я блокира и пое удара с бедрото си. Вкара юмрук в слънчевия ѝ сплит и видя как забелва очи и се отпуска. М. Димитрова, СБ [еа]. Линда отегчено забелва очи. В. Еленкова, ДНМ (превод) [еа].
ЗАБÈЛВАМ2, -аш, несв.; забèля, -иш, мин. св. -их, св., прех. Започвам да беля2. Ах, че са Новак събуди, / над главата му седна / дванайсе души айдути, / един си други думаа: „Дал да го събудим, / тогази да го почнеме, / почнеме да го мъчиме – / да види мъки айдушки: / дали от крака, от нокти, / от нокти да го забелим, / жувичък да го одерем?“. Нар. пес., СбНУ ХХХVIII, 145. Съседката е запекла и забелила чушки от сутринта. забелвам се, забеля се страд.
ЗАБÈЛВАМ СЕ несв.; забèля се св., непрех. Започвам да се беля. Кожичките се забелват при недостиг на витамини, както и след често миене на ръцете.