ЗАБÈЛВАНЕ1 ср. Отгл. същ. от забелвам1 и от забелвам се. Като видя, че съм се събудил, внимателно ме надигна до седнало положение. Постарах се да го улесня, ала не се престаравах, повече наблягах на прехапване на устните и забелване на очите, така че Карерас да не пропусне да види колко съм зле. Х. Конова, ЗР (превод) [еа].
ЗАБÈЛВАНЕ2 ср. Отгл. същ. от забелвам2 и от забелвам се. Тази процедура води до разслояване на ноктите, до забавянето на растежа им, до появяването на продълговати браздички върху нокътните пластинки и до забелване на кожичките. ЖнТ, 2006, бр. 29 [еа].