ЗАБЕЛÈЖЧИЦА ж. Обикн. ирон. Умал. от забележка (обикн. в 1 и 2 знач.). Това е самата истина, казва ковачът. Той дори не направи забележчица на Сергей Кузмич, макар че обичаше да му прави забележчици. Й. Радичков, НД, 63. Дойде и майката. Хвърли бръз поглед на вещо лице, направи две-три забележчици и самодоволно се възхищаваше от дъщерята. Г. Стаматов, Разк. II, 17. Вестникът отпечата изцяло този исторически и наистина „нахално“ откровен писмовен памфлет, като не пропусна да го придружи със своята язвителна забележчица към „особените български патриоти“. Т. Генов, ДОД, 93.