ЗАБÈЛЕН1, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от забеля1 като прил. 1. Който е покрит с бял слой, пласт от нещо (сняг, цветове и др.), поради което е станал бял, изглежда бял; побелял. Дивият козел вървеше бавно, оглеждайки зорко непристъпните планински чукари, вече забелени от ноемврийския сняг. Ат. Георгиев и др., ЛР [еа]. Групата следваше коловозите на фургоните, а в по-слабо забелените райони – тесните следи на сърните. Ив. Иванов, Б (превод) [еа].
2. За очи – при които зениците са повдигнати силно нагоре и се вижда само бялото, обикн. при припадък, силна умора и др. Различни очевидци описват тичащите йоги по еднакъв начин: със забелени очи, без никакви емоции на лицата, а кожата им е бледа като луната. През това време те са в транс. Д, 2012, бр. 273 [еа]. – Дай ръка! Дай! Дай! – завикали хората, като простирали ръце към него, но той ги погледнал със забелени очи и без да протегне ръка, пак се спуснал безмълвно и плавно към дъното. Ат. Далчев и др., ПНХ (превод) [еа].
ЗАБÈЛЕН2, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от забеля2 като прил. За кожа, кора, люспа – на който външният пласт, външната обвивка е започнала да се бели. – Виждаш ли забеленото място ей там, на кората на онова дърво? Не е далече, няма повече от двайсет и пет крачки. Я да хвърлиш един куршум нататък!… Ц. Родев, О [еа].