ЗАБЕСНУ̀ВАМ, -аш, св. и (рядко) несв., непрех. Остар. Започна да беснувам; забеснея. Когато при Чатал-Булаир / кръв леяхме, във наший бащин дом / коварен тат се вмъкна крадешком / и забеснува тамо в кървав пир / и рече: Тук съм – тук остаям веч / стопанинът е далеч! Ив. Вазов, Съч. V, 168.