ЗАБЕСНЯ̀ВАМ, -аш, несв.; забеснèя, -èеш, мин. св. забесня̀х, прич. мин. св. деят. забесня̀л, -а, -о, мн. забеснèли, св., непрех. Започвам да беснея. Удари дъжд, забрули ме не на шега. Дъждът забесня. Ив. Вазов, БП, 159-160.


Източник: Речник на българския език (онлайн)