ЗАБЕТОНЍРАН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от забетонирам като прил. Бетониран. В горната част на фундамента е забетонирана стоманена плоча така, че триенето да става между плочата и опората, която е заварена към тръбата. Ив. Вучев и др., О, 262-263. Забетонираните части на затворите са неподвижни конструкции, които са зазидани в тялото на съоръженията и осигуряват правилното функциониране на затворите. И. Илиев, ВТС, 13.


Източник: Речник на българския език (онлайн)