ЗАБИВА̀Ч1 м. Спорт. При някои игри – играч, който успешно прави забивки, отличава се с това, че със силен удар успешно забива2, вкарва топката в противниковото поле, врата, мрежа и под. Казваха, че е голям талант и ще стане страхотен забивач.
ЗАБИВА̀Ч2 м. Остар. Палач, който набива някого на кол. В туй време живееше във Влашко един войвода. Той бе Влад, когото поданиците му наричаха Влад Дяволът (Дракул), а турците Влад – забивачът на кол. С. Бобчев, СОИ (превод), 75.