ЗАБИКА̀ЛКА ж. Остар., сега простонар. Обикн. мн. Заобикалка, забиколка. Тя се повърна без размишление и удари надолу между градините и гюловете, за да влезе в града през другата улица, от запад. По тоя начин тя правеше голяма забикалка. Ив. Вазов, Съч. XXIII, 189. Други пък казваха, че Сарандовица без забикалки му казала, че дъщеря ѝ е вече сгодена. Й. Йовков, ВАХ, 25. Но наскоро обаче Елена открито изказа това, за което по-напред загатваше със забикалки и което Кънчо не искаше да разбере. Т. Влайков, Мис., 1896, кн. 5, 393.