ЗАБИКА̀ЛЯНЕ, мн. няма, ср. Остар., сега простонар. Отгл. същ. от забикалям и от забикалям се; заобикаляне. – Може ли да се иде по тия пътища до границата? – Страшно забикаляне, Николаки ефенди. Ив. Вазов, Съч. XII, 110.
