ЗАБЛА̀ЗВАМ1, -аш, несв. (рядко); заблàзня, -иш, мин. св. -их, св., прех. Започвам да блазня, да изкушавам някого. Изведнъж в него заговори честта на увлечения в службата полицейски службаш новак. Заблазни го славата, която го очакваше за добре извършената работа. Т. Харманджиев, Р, 147. заблазвам се, заблазня се страд.
ЗАБЛА̀ЗВАМ СЕ несв. (рядко); заблàзня се св., непрех. Започвам да се блазня, да се изкушавам. Тя ти каза две любезни думи, а ти се заблазни за любов към нея. Ив. Вазов, Съч. XII, 193.
ЗАБЛА̀ЗВАМ2, -аш, несв.; заблазя̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. Диал. Заблазявам. заблазвам се, заблазя се страд. и взаим. Две цветя ся заблазват: / блазе тебе, трендафиле, / че си имаш мила майка. Нар. пес., Н. Геров, РБЯ II, 34.