ЗАБЛАЗЯ̀ВАМ, -аш, несв.; заблазя̀, -ѝш, мин. св., -ѝх, св., прех. Разг. Казвам блазе на някого за нещо. Искам да извикам и командира. – Добре, извикай го!? – и когато момчето се отдалечи, обърна се към придружника си. – Заблазявам го с това войниче. Просто чудно момче! П. Вежинов, ЗЧР, 80. – Китко, Китко, мой синко, / из три села кя врвиш, / кротко коня да яхаш, / ничком глава да држиш, / кой кя видит, довидит, / тебе да ти завидит, / на майка да заблазит: / блазе тая майчица, / шчо го сина гледала! Нар. пес., СбАИ, 245. заблазявам се, заблазя се страд. и взаим.