ЗАБЛАТЯ̀ВАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от заблатявам и от заблатявам се. Тук те ще направят орния пласт по-дълбок, за да слязат водите по-дълбоко и да се избегне заблатяването. ВН, 1958, бр. 2254, 1. При увеличаване на необходимите количества вода може да се предизвика повдигане нивото на подпочвените води и да се стигне до заблатяване на почвата. Пр, 1953, кн. 1, 25.