ЗАБЛЕСТЯ̀ВАМ, -аш, несв.; заблестя̀, -ѝш, мин. св. -я̀х, прич. мин. св. деят. заблестя̀л, -а, -о, мн. заблестèли, св., непрех. Започвам да блестя. През огромните пролуки между облаците слънцето ту заблестяваше ярко и чисто като през пролет, ту се разтапяше в димните грамади. Х. Русев, ПЗ, 116. Изведнъж вятър отвя праха и през разведрения въздух заличаха редици и заблестяха острите върхове на безброй копия. Ст. Загорчинов, ЛСС, 79. Копров извръща глава и два реда бели зъби заблестяват на препеченото мургаво лице. Н. Хайтов, ШГ, 98. Доктор Любенов се задъха, очите му заблестяха от омраза и гняв. Д. Ангелов, ЖС, 43. Полета и нивя безбрежни / ще заблестят в зеленина, / от витошките преспи снежни / ще лъхне хлад и ведрина. Д. Пантелеев, ВДК, 15. В този малък колектив тя скоро заблестя с ума и необикновените си възможности.