ЗАБЛЍЗВАМ, -аш, несв.; заблѝжа, -еш, мин. св. заблѝзах, св., прех. Започвам да ближа. Подложи шепа на животното и то я заблиза с език. – Какво му даваш? – Малко солчица. К. Петканов, Х, 26. Когато мечката слезе от крушата, на едната ѝ лапа имаше кръв. Тя я протегна пред устата на едното мече и то я заблиза. Ламар, ГМ, 35. – Пий! Какво си заблизал чашата едва-едва?! заблизвам се, заближа се страд., възвр. и взаим. Раненото животно се заблиза по ударения крак, но кръвта още течеше.