ЗАБЛЍКВАМ, -аш, несв.; заблѝкам, -аш, св., непрех. Започвам да бликам. Водата от градския водопровод заблика и забуча като отприщен бент. Д. Спространов, С, 343. – Татко – през сълзи заговорих аз, – вземи тази книга. – Да я прочетеш – рекох аз, но не можах да продължа, защото сълзите неудържимо забликаха от очите ми. Д. Немиров, КБМ, кн. 1, 29-30. Ще заблика бистър ручей / през безводните нивя. А. Босев, ДО, 160. Иде ден на благодат велика, / и през морето от сълзи безкрайни / виждам, нов животът ще заблика / връз гробовете ни незнайни. Н. Ракитин, ППВ, 47.