ЗАБЛЯ̀ВАМ, -аш, несв. (диал.); заблèя, -èеш, мин. св. забля̀х и (остар.) заблèях, прич. мин. св. деят. забля̀л, -а, -о, мн. заблèли и (остар.) заблèял, св., непрех. Заблейвам. Събра всичките ялови крави, биволици и овце, охрани ги и ги поведе към Цариград. Пред вратите на Цариград забляват десет хиляди овни, овце и шилета. К. Петканов, ЗлЗ, 176.