ЗАБОКЛУЧАВЯ̀ВАМ, -аш, несв.; забоклучавя̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. Диал. Правя нещо да се замърси с боклук. Монка я не свърташе на едно място и взе дългата метла да премете двора, че отзаран пак беше го забоклучавил добитъкът. Ил. Волен, ДД, 153. забоклучавявам се, забоклучавя се страд.


Източник: Речник на българския език (онлайн)