ЗАБОЛЯ̀ВАМ1, -аш, несв.; заболèя, -èеш, мин. св. заболя̀х, прич. мин. св. деят. заболя̀л, -а, -о, мн. заболèли, св., непрех. Ставам болен; разболявам се. Последните години от буйния живот на Хайне представят безкраен низ от страдания. През 1848 г. той заболява тежко и гасне до самата си смърт. БР, 1931, кн. 7, 221. Наистина Джони бе заболял от ревматизъм, а Стоичко – от малария, но родният въздух щеше да ги възстанови. Д. Димов, Т, 166. – Че каква е пък тая ваша околия! Тук няма ли коне, добитък, домашни животни? Толкова вече да не е заболял нито един кон, нито едно магаре? Д. Калфов, Избр. разк., 41. Пушка от гора пукнала, / юдари Стоян в сърцето. / Залежал Стоян заболял, / заболял дорде й умрял. Нар. пес., СбАИ, 267. Децата заболяват от шарка. Δ Заболях от грип. ● Нар.-поет. Болен е легнал Горанчо, / болен заболе – закрея – / година цяла на крака, / а две години в постеля. Ц. Церковски, Съч. II, 207.
ЗАБОЛЯ̀ВАМ2, -аш, несв.; заболя̀, -ѝш, мин. св. -я̀х, прич. мин. св. деят. заболя̀л, -а, -о, мн. заболèли, св., непрех. За орган или част от тялото – започвам да боля, да причинявам физическа болка. И рукна дъжд. Ама такива едри капки, от които заболяваше кожата. Г. Манов, КД, 61. И зъб да те защрака, ще му мушне в дупката бучка нишадър, за да не помисля да заболи никога. Чудомир, Избр. пр, 98.
ЗАБОЛЯ̀ВА МЕ несв.; заболѝ ме св., непрех. 1. Усещам физическа болка. „Здрасти!“ И разтърси ръката на учителката. Изглежда, че я заболя, защото тя подскочи и се отдръпна малко настрани и цялата се зачерви. К. Калчев, ПИЖ, 156. – Хем ти наистина плачеш! – загрижи се Пейчо. – Как да не плача, като ме заболя? – и остави ръката си в неговата. К. Петканов, П, 15. ● Със същ. Изпитвам физическа болка в някой орган или част от тялото си (означени със съществително). Намери засипано с листа изворче, дълго и жадно пи студена вода. Заболя го стомахът, поседя, докато болките се притъпиха; и отново тръгна. Ем. Коралов, ДП, 141. Опита се отново да замете двора, но остави метлата, кръст я заболя. К. Петканов, СВ, 49. Обикалях, обикалях около портите, заболяха ме краката. Ал. Константинов, Зн, 1895, бр. 20, 61. Тя преглътна. Усети, че внезапно я заболя гърлото. М. Грубешлиева, ПП, 179. Филипе, млад чорбаджио, / нещо ме глава заболе: / ни съм пладнина готвила, / ни съм ракия точила. Нар. пес., СбНУ XLIV, 145. Уловила са царската дъщеря у работа, че я заболяло пръста. Погов., П. Р. Славейков, БП II, 186.
2. Прен. Изпитвам душевна болка; страдам. Танчови ги заболя, когато се пръсна слух, че гимназията в Чучулигово щяла да се закрие. Кр. Григоров, ТГ, 21. – Заболяло го е, дето не му дадох дума да го направя писар. Т. Влайков, Съч. III, 92. Никого няма да заболи, ако раздерем от викане празните си гърла или полицията пребие десетина души от нас. Д. Димов, Т, 231. – И рече още беят: – За тия чанове ти давам Петгласец и петте планини наоколо. – Слушай, Маноле кехая. Поисках ти най-скъпото, да те заболи. А. Дончев, ВР, 98. Много ще го заболи като му кажа неприятната новина.
◊ Заболява ме / заболи ме сърцето. Разг.; Заболява ме / заболи ме на сърцето. Остар. Домъчнява ми, става ми мъчно, болно, тъжно. Как не му е свидно за тази земя, която ражда най-хубавата храна, как не го заболя сърцето за нивата, където тя му изпя най-сладките песни през живота си? А. Каралийчев, СР, 60. И двете момичета бяха там [в болницата] – хубавки, да те заболи сърцето, като ги гледаш. Л. Станев, ПХ, 150. Като заронила ония ти сълзи... ей така е, чучур. Заболя ме на сърцето. Ив. Вазов, Р, 12.